Съвременните семейства не могат да бъдат наречени приятелски и устойчиви, но дори и нашите далечни предци са знели тайната за поддържане на мир и просперитет в семейството. Разбирането на истинската природа на мъжа и жената, правилата на зачеването, раждането и родителството, ритуалите на древните семейства могат да бъдат полезни в наше време.
Съпрузите често не разбират женската природа и нужди на съпругите си и допускат много грешки. Ето например съотношението между нуждите на мъжа и жена, дадено във Ведите. Жените са „2 пъти по-гладни, 4 пъти по-плахи, 6 пъти по-настойчиви и 8 пъти по-искащи от мъжете“ Какво всъщност означава това сензационно откритие?! Изявлението за плахост не се нуждае от коментар. Повишеното желание е начин за компенсиране на първите два „недостатъка“. И първото и последното твърдение изискват уточнение. Повишеният глад при жената се проявява не във факта, че ядат повече, а във факта, че на тях им е необходимо да усещат вкусовете. Затова жените могат да се хранят по-често, но малко по-малко. Те често носят сладкиши, за да задоволят тази нужда. Що се отнася до факта, че жените са 8 пъти по-искащи от мъжете, понякога това е вярно в буквалния смисъл, но по-често се отнася до повишените материални желания и потребности.
Ако просто погледнете в гардероба или в шкафа за обувки на една дама, можете да видите колкто тя „иска“, колко пъти повече се сдобива с дамски дрехи и обувки. Сега става ясно твърдението във Ведите, че „една жена вдъхновява мъжа за икономически прогрес“ . Освен това, там се казва: “ Привличането между един мъж и една жена е основният принцип на материалния свят“ . Това привличане е като стегнат възел, който обвързва сърцата на мъжете и жените и поражда привързаност към тялото, дома, имотите, децата, роднините и парите. Така че човек е в хватката на илюзорните понятия „аз” и „моето”(Шримад-Бхагаватам 5. 5. 8). По този начин, ако съпругът не следва Божиите инструкции, но следва желанията на жена си, цялото семейство от ашрама (духовно убежище) се превръща в „масов гроб“ от духовна гледна точка.
Типична грешка от страна на съпругата е склонността да преподава и дори критикува мъжа си в присъствието на други хора с желанието да покаже властта си над него. Това е непоносима болка за мъжкото его и води само до отчуждение между партньорите. Разумната жена разбира как да получи всичко от мъж и това от което има нужда, без да се засяга достойнството му. Силата на женската чаровност е много голяма и не съществува нито една раклама в която не е намесена дама. Но тази женска сила трябва да бъде под контрола на духовния ум. В противен случай семейството от ашрама (духовно убежище) ще се превърне в капан. Така че, ако една жена постоянно унижава и „реже“ мъжа си, тя самата го подтиква към пиянство, отчуждение и предателство.
Едно от традиционните женски изкуства винаги е било изкуството на готвенето. В ерата на бързото хранене и бързото готвене, тя започна да отива в забвение. Колко жалко! В края на краищата пътят към сърцето на човек се намира в езика му, а не в стомаха. Основата на ведическото готвене е учението за шестте вкуса, които пораждат различни настроения. Вкусът е сладък, солен, горчив, пикантен, кисел и стипчив. В идеалния случай всеки ден човек трябва да получава всичките шест вкуса в различни пропорции, в зависимост от конституцията на тялото и здравословното си състояние. Ако редовно липсва някакъв вкус, чувстваме известно емоционално неудовлетворение. Всъщност, за да бъде удовлетворен умът е достатъчно да бъде балансирано и вкусно храненето. Ако една жена овладее това изкуство, тя е в състояние да нахрани и укроти всеки „хищник“.
Основната причина, поради която хората сега са по-склонни да деградират в семейството, отколкото да напредват е, защото малко хора възприемат семейството като ашрам – духовно обежище /или храм според християнската терминология – бел. пр./. Семейството в действителност е училище, в което се научаваме да се жертваме в името на тези които обичаме. Този опит е необходим, за да се развие способността да се отдадеш, защото в края на живота всеки трябва да „даде душатата си на Бог” в буквалния смисъл на тези думи. Но това трябва да се случи с любов и съзнателно. Ако човек не се е научил на духовна жертва, той ще продължи жестоката школа на материалната борба за оцеляване. Само тези, които са се научили да служат на Бога и на своите съседи в този живот, ще са готови да влязат в Царството Божие. Сега всички искат да бъдат обслужвани и могъщи, но не искат да станат слуги и помощници. Какво тогава ще правим в Духовния свят, защото всички са Божии слуги там?
В духовно ориентираното семейство няма въпрос кой е шефът в къщата. Отговорът е известен от самото начало: „Бог е господар на всичко и Неговите закони управляват всичко. “ Изглежда законите ограничават, но в действителност те ни защитават от житейските бури и не ни позволяват да се удавим в суровия океан на материалния живот. Законът е представен чрез йерархията Бог – съпруг – съпруга – деца. Ако съпругът не спазва най-високите Божи закони, съпругата няма да му се подчини, а децата няма да слушат нито майка, нито баща. Така в семейството и в обществото настъпва хаос. Ако искаме послушание от по-младите, но в същото време не приемаме най-високия авторитет на Бог, тогава нашите подопечни ще въстанат срещу нас в сърцата си, така че да почувстваме какво усеща Върховният Отец от палавите деца./този принцип за йерархичността, стои в основата и на съвремената семейна констелация, която е взаимствала метода от древните общества – бел. пр./.
Говорейки за деца. Раждането на деца във ведическите семейства не е случаен страничен продукт на сексуалната активност, а планирано събитие, подготвено с цялата отговорност. „Всеки, който не е в състояние да спаси своите подопечни от цикъла на раждане и смърт, не е в състояние да се превърне в духовен учител, съпруг, баща или майка …“ . От тези думи на Ведите става ясно, че родителите са отговорни не само за материалното, но и за духовното образование на своите деца.
Подготовката за раждането на дете започва още преди зачеването. Ако родителите искат да привлекат в семейството си някаква благородна душа, която ще стане тяхно дете, те трябва да създадат подходяща атмосфера в техните умове и обкръжение. Зачатието е като засаждане на семе. Както градинарите използват лунния календар, за да изберат благоприятен момент, така родителите след консултация с ведически астролог избират благоприятно време за зачеването на дете.
Преди това те провеждат специална церемония по почистване – Самскара. Като цяло Ведите препоръчват 10 основни самскари, които приличат на духовните „ваксинации“ и съпътстват душата от навлизане в тялото (зачеване) до напускане на тялото (смърт). Смисълът на тези церемонии е да поведат човек по духовния път. Някои основи на тези ритуали у нас сега съществуват под формата на кръщение, освещаване на брака в църквата и погребална служба.
И така, след като родителите избират благоприятен момент, прочистват телата си и осветяват ума си, те създават дете. За щастие в древни времена е нямало родилни болници с поточен конвейер. Никой не считал бременността за патология, а раждането за сложна операция. Раждането се е провеждало в естествена и спокойна домашна среда. След раждането на бебето, но преди да се пререже пъпната връв, бащата със златна лъжичка капва смес от мед и затоплено масло върху езика на новороденото. Месец преди да роди, бащата рецитира Бхагавад-гита, основният ведически трактат, над това вещество. Този ритуал насажда в човешкото сърце семето на духовния ум, което ще даде плод в процеса на обучение. А златото, медът и разтопеното масло създават необходимата алхимична среда за запазване на ума.
Пъпната връв се прерязва едва след като спира да пулсира. Последните проучвания показват, че кръвта, която идва от плацентата в тялото на бебето след раждането, е особено богата на ензими, които повишават имунната система срещу рак. При съвременния метод на протичане, когато всички бързат да прережат пъпната връв, детето не получава не само тази ценна кръв, но една пета от кръвта му остава в плацентата. Това е така, тъй като детето напуска тялото на майката през родилния канал, под естествен натиск, кръвта от неготово тялото отива в плацентата по пъпната връв. Следователно, след раждането, трябва да се изчака, докато тя се върне в тялото на бебето. Възможно е пренебрегването на тези подробности да е направило всяко следващо поколение по-слабо от предходното и да е допринесло за масовото разпространение на рака.
Следващата церемония е избирането на името. Името се избира по съвет на астролог. В зависимост от това в коя накшатра се намира Луната по време на раждането, като името трябва да започва с определена сричка. Името не е само модно име. То трябва да действа като щит. В статията „Магията на звука“ вече писах за силата на звука, а правилно избраното име е друга „ваксинация“ от проблемите на този свят.
Когато зъбите на детето израстнат и то започен да пълзи (от 6 месеца до 1 година), се извършва следният ритуал: първото хранене на зърно, бръснене на косата и определяне на бъдещата професия. Косата, с която се е родило бебето, се счита за нечиста и трябва да се обръсне преди една година. Пред обръснатото, измито и добре хранено дете, върху чиста кърпа се поставят 4 предмета: книга, оръжие, пари и работещ инструмент. Избраното от него ще бъде основното занимание в живота му – знания, военни дела (или управление), бизнес или физически труд.
На възраст между 12 и 20 години детето преминава церемония за духовно посвещение, която Ведите наричат „второ раждане“. Благодарение на това човек можеше да види света през призмата на духовните закони и да избегне много грешки. Това е вид духовна застраховка, която помогна на човек да не се удави в цикъла на светските страсти и да не загуби водача в живота си.
Що се отнася до възпитанието на детето през този период, до 5-годишна възраст той се третира като цар (всичко му позволяват); от 5 до 15 г.- като роб, тоест идва самото образование. И тъй като детето е разглезено до 5-годишна възраст, тогава то разбра, че е обичано и затова сега след тази възраст то не се засяга дори да бъде наказано, тъй като разбира, че това се прави от любов и за негово добро. От 15-годишна възраст започват да се отнасят към него като към приятел, защото от тази възраст детето вече е вътрешно независимо.
Следващият ритуал е сватба. Това е много великолепна церемония, включваща пеенето на свещени мантри, специална свещена церемония пред ритуален огън и пр.
Ведическата сватба означава, че онези, които влизат в посветен брак, са не само материално, но и духовно зрели личности, които осъзнават своята отговорност пред Бога. Въпреки че външно те водят и съвместно домакинство, основната им съвместна работа в живота е духовното развитие. Те са екип от съмишленици, които заедно пътуват към Духовния свят.
И последната церемония е погребението, когато тялото се кремира, за да не замърсява земята с трупове и да помогне на душата да се отърве от привързаността към материалния свят след смъртта. Всички присъстващи благославят заминалата душа и извършват ритуали, които помагат на душата или да получи по-висше въплъщение, или дори да постигне мокша /освобождение или Царството Божие в християнската концепция – бел. пр./.
Това е ведическата култура, дадена от Бога и водеща към Бога. Тя пленява душата преди раждането и я води дори след смъртта.
Сега родителите често се грижат за телата на децата, а не за душите, защото те са родители на тела. Следователно Бог – родител на всички души – ни дава Ведите, благодарение на които животът ни става здрав, хармоничен и изпълнен с най-висш смисъл.
Автор:
Василий Рурикович Тушкин
Превод от руски език: Кrasimira AstroRohini
Астрологичен портал 